Психотелесната терапия като наука е на около сто години. Хубаво е, че вече се говори и за ПСИХОТЕЛЕСНА МЕДИЦИНА, но е малко като да доказваме, че водата е мокра. Всички традиционни медицини се основават от хилядолетия на връзката душа-тяло. Емпиричният опит на предците ни, който се базира на огромна извадка от цялата планета, от крайвреме доказва, че само интегративният терапевтичен подход е пълноценен.
А научните статии днес, основавайки се на малки извадки, казват: етооо,
доказахме научно, че душата и тялото се взаимообуславят или - че водата е мокра!...
Има различни психотелесни подходи - йога, тай чи, ци гун, автогенен тренинг, прогресивна релаксация, дихателни практики и още много. Всички те са ефикасни несъмнено, но са симптоматично терапевтични, а аналитичната психотелесна терапия включва изброените по-горе методи, но и отива още по-дълбоко, защото не третира само симптома-следствие, но и изкоренява причината, която го поражда и която нерядко е дълбоко в несъзнаваното. Тогава премахнатият от едно място симптом не избива другаде под формата на следващ симптом, защото са изстръгнати корените му.
Анатиличната психотелесна терапия включва телесни практики плюс преживелищен опит, плюс анализа и преработване на несъзнаваното травматично съдържание! (Нека не забравяме, че само 5% от нас са съзнавани, а цели 95% - не са.)
Важно е да се припомня единството между душата и тялото, която науката изтървава от няколко столетия. Крайно време е да осъзнаем, че холистичният (цялостният) подход към здравето е мъдрият, защото няма две здравета, а само едно - психотелесното.
А още по-важно е лекарите да усетят, че без душата не могат да доизлекуват тялото, а всички други психотерапевтични парадигми да си дадат сметка, че без тялото не могат да доизлекуват душата.
Радвам се, че все повече хора сме в една обща лодка по отношение на това гледище. Единствената вярна лодка, с която можем да преплуваме потопа/апокалипсиса на едностранчивото мислене. („Апокалипсис” от гръцки означава разкриване)