АНКЕТА

Попълвайки анкетата, Вие давате съгласието си да ползвам Вашето мнение в своята професионална дейност, както и да Ви цитирам в книгите си.

Анкета

Какво е нужно, за да заживеем щастливо?

Моля, не оставяйте мнения по-дълги от 500 символа.
  
Вашето мнение е получено успешно!
Миглена   41-50 години
Да, се обичаме такива каквито сме, защото всеки в началото на една връзка идеализира партньора отсреща, но с времето прекарано заедно разбираме, че идеални хора няма. Тъй че с годините идва и приемането. Всеки от двамата да е склонен да отстъпи една мъничка крачка встрани и редувайки се да правим от време на време компромиси. Да зачитаме личното пространство на партньора и всеки да има отделно време за себе си, а не да сме залепени денонощно един за друг. Така и връзката си поема въздух и отношенията се освежават. Да имаме общи интереси, цели и разбирания за живота. Да ценим и уважаваме партньора си и никога да не го унижаваме.
Иванина Вълова  18-30 години
Струва ми се, че за да заживеем щастливо, е нужно да за-()-живеем и за-()-живявайки, да запълним скобите между тиретата със смисъл. На късо, нужно е да има "за"- и скоби, които да разширяваме. В противен случай, мисля си, стои опасността да умрем на 20-30 и да ни погребат на 70-80, а тирето между двете дати да остане без компанията на широки скоби.
Александър Бижев   31-40 години
Щастие - живот, далеч от безчестието и поемане на пълна отговорност върху онова, което прави човек. Лари Уингет тръди, че за да получел човек онова, което иска, но никога е нямал, трябва да направи онова, което никога не е правел. Смятам твърдението за сто процента вярно. В живота няма място за бездействие - клиширано, но каквото посееш, това ще пожънеш. Несъзнаваното не оправдателен пункт, всъщност за жертвите - е. Прочее, нещастният човек го приравнявам на неможещият да поеме отговорност за живота си. Всичко казано няма нищо общо с парите. Говоря много клиширано, но е съвсем така. Ако човек е с ниска себеоценка, може би вярата ще му помогне, но пак в негова власт е чувството на щастие. Аз лично съм след много операции за запазване на зрението си и осъзнах, че от всеки ден трябва да бъда щастлив, тоест да не ОТЛАГАМ онова, което искам да направя, защото само то ще ме направи щастлив. Чуждите сюжети остават грохот. Да, следва да разбира човек вигани какво се случва, да познава от малко, но за личното му щастие това няма никакво значение, освен ако не изпитва наслада от това "колко е умен". И да - щастието е избор, както богатството, бедността и т. н....
Соня   31-40 години
Споделена любов, осъзнатост и здраве.
Петър Грънчаров  41-50 години
Здравейте, моето разбиране в едно изречение: Да вървим по пътя на осъществяване на мечтите си. И малко по подробно. За мен има разлика между Щастие и Радост. И двете понятия са свързани с емоционалното състояние. Да се изпитва радост е по скоро моментно състояние свързано с отделяне на хормони променящи емоциите за определен период от време. Радост и тъга са двете противоположности. Но обратното на щастие е по скоро усещането на неудовлетвореност. Щастието е свързано с вътрешния баланс и хармония, в който се намираме емоционално. Баланс между нещата, които искаме да правим и нещата които трябва да правим. Нещата които искаме да правим са пряко свързани със себепознаването в смисъл да можем да определим (разберем и осъзнаем) наистина важните неща за нас. Нещата, които трябва да правим са в голяма степен определени от обществото в което живеем. Ценностите и моралът определени в него, и именно те ни определят и нещата които трябва да правим и с които трябва да се съобразяваме. И от тук отговорът за личното щастие - балансът между възможността да реализираме мечтите си и това което средата изисква от нас.
зорница петрова   31-40 години
Да обичаме работата си, да имаме хоби, здраво тяло и дух,домашен любимец, верни другари, живи и здрави родители. Пари се изкарват, но да ги имаш когато се наложи .
Мария Грозева  51-60 години
Живота е голяма въртележка. Сега съм на 55 год. и разбирам колко неосъзната съм била за понятието щастие. През годините се стремях да имам одобрението на семейството си, на колегите, приятелите. Чаках потупване по рамото и подобаващо отношение. Страдах когато не получавах чаканата от мен реакция на околните. С времето започвах да разбирам, че не съм на моя път. Че давайки, не винаги получаваш. Че помагайки на хората около мен не трябва да очаквам и те да ми връщат със същото. Осъзнах, че много съм мислила с главата си и много малко със сърцето. А, то сърцето никога не лъже. Много от нещата съм ги правила за да отчета пред себе си и егото ми, че съм състрадателна и готова да помагам. Даже често съм помагала без да ми искат помощта. Сега разбирам, че егото ми е толкова голямо, че е контролирало голяма част от живота ми. Контролирало ме е и ме е карало да контролирам себе си и околните, за да доказвам, че винаги съм силна и справяща се. Не ми е позволявало да се отпусна и да е наслаждавам на малките неща от живота. Постепенно започнах да разбирам, че има нещо сбъркано в живота ми. Започнах да се питам какво не ми достига. Постигнах толкова много. Имам всичко материално, което на човек му трябва в един живот. Имам до себе си мил и любящ съпруг и прекрасни деца. Но все нещо липсва и започнах да осъзнавам, че то е липсващото е най-важното. Какво е това което пропускам и защо сега когато мога да пътувам, да се радвам на живота, това липсващото така силно го усещам. Нима не съм била щастлива до сега? Та нали имам всичко! Да, имам всичко видимо, външно за света. Започнах да си мисля за това липсващото. Та значи до тук съм се справяла със всичко което е извън мен и не е останало време за това, което е във мен, невидимото за околните. Дали , ако се погрижа за това в мен, невидимото, ще съм щастлива? Осъзнавам, че щастието за всеки е различно понятие. Това е нещо, което няма кой за мен да го дефинира и то да ми пасне. Какво ми е нужно, за да заживея щастливо? Искам да се погрижа, за това което е в мен и не го познавам. Иска да се сприятеля с него и да му се доверя. Искам да не споря с него и да не го манипулирам. Мисля, че това е липсващото парче от моя пъзел. Мисля, че за да го достигна ще ми трябва много осъзнатост и дълбочина в живота. На прага съм да му дам Име, на това което е в мен и не го познавам. Ще го нарека ЩАСТИЕ, моето щастие! P.S. Здравейте Мадлен, до сега никога не съм писала. Така написано, като че ли ми дава по-ясно посоката. Благодаря Ви! Поздрави, Мария Грозева
Тина  51-60 години
а нима могат всички от бебето до дядото едновременно да са щастливи? аз съм щаслива когато съм обичана, спокойна и хората около мен са добре. полярността ми помага най-добре да осъзная щастливите периоди.
Анжела Георгиева  51-60 години
Вяра, надежда, обич Семейство, дом, препитание Партньор, приятели, среда Доверие,споделеност, заедност
Диляна Стоянова  31-40 години
За всеки щастието се изразява по различен начин. За мен щастието е да си здрав /физически и психически /, да цари хармония в семейството , да имаш професия ,която да те зарежда положително и да я работиш с желание и хъс , а не защото трябва . Пътувания сред природата , да усещаш свободата и лекотата на живота . Поздрави ! Диляна Стоянова.
Камен Коев  31-40 години
Според мен, за да сме щастливи е достатъчно да бъдат задоволени определени наши базови потребности - телесни и духовни, да сме здрави, да следваме пътя си и да получаваме любовта, която търсим и от която имаме нужда. Всичко друго е бонус към битието ни.
Александър Бижев  31-40 години
Пиша за втори път по поставения въпрос. Имам какво да кажа на още един ред. Щастието е вярата, увереността и любовта към самия себе си, необусловена от каквото и да е. Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив, само затова (Фьодор Михайлович Достоевски). Нещастието е отрицание. Като такова, то представлява избор. Дали е съзнавано чувство или не, е без значение, защото последиците са строго лични за личността. Типичният пример за нещастен човек е човек, живеещ чрез травмите си. Нещастният е ОТХВЪРЛИЛ любовта в измамата на мисълта, че някой му я дължи. Не, само той си я дължи и само той може да си осигури. За да бъде налице обаче, тя трябва да бъде поискана, тоест индивидът следва да действа съзнателно. Успехът за мен се измерва също и в точно това обстоятелство - колко често човек може да си позволи да бъде щастлив, но да бъде той - да не повтаря нечии чужд опит или да не възпроизвежда чужди възприятия, независимо от кого са възпроизведени. Щастието не почива в нещо, извън човека. Въобще няма нещо в живота, което да е извън нас. Всъщност има, но това не истинска храна за душата. Най - удобно е човекът да не се променя - да бъде нещастен, неоправдан, беден и неразбран. Любовта е другото име на щастието, в това съм сигурен.
Елена  51-60 години
Да обичаме себе си, да имаме висока самооценка, да се вслушваме във вътрешния си глас и интуиция,да сме балансирани, позитивни,уверени, да се научим да изслушваме другите.Да не се връщаме назад в мислите и чувствата си,да живеем в настоящето,всяко изпитание е път в духовното ни издигане.Да обичаме и да бъдем обичани, да не контролираме близките си, а да ги приемаме и обичаме.Да простим на себе си и на другите
Александър Бижев  18-30 години
Щастието преди всичко е определението, което човек сам дава за него. Колкото по - осъзнато живее човек, толкова повече разбира, че в света няма добро и зло, че оценката за нещата изхожда само и единствено от нас. Осъзнатият човек си дава реален отговор на въпроса защо се държи по начина, по който го прави. Оттам - насетне определението за щастие е детска игра, в смисъл, че поел ли е по своя път човек, че прави ли това, което реално иска, то той е и неизменно щастлив човек. За мен лично щастието се изразява в свободата на избора ми, във властта да определям аз самият какъв да бъде живота ми. Който твърди, независимо от целта, която преследва, че живоът му или пък, че по принцип животът бил изграден от обстоятелства, а не от лични избори, е лъжец, актьор. Щастие намирам преди всичко в егоизма - в останалото - не вярвам.
Магдалена  31-40 години
След първото ми в живота диво къмпингуване осъзнах, че ми трябва изключително малко за да живея щастливо! Да усещам тялото си, да го слушам какво ми казва, да съм в хармония с мислите и действията си ми доставя изключително удоволствие и удовлетворение. Да имаш моменти на уединение, да чуеш мислите си без да бързаш за някъде, да се вслушаш в желанията на душата си. Според мен тези неща са първоизточника на щастието, все неща, които са безплатни!!!
К П  51-60 години
Сутрин с желание да ходиш на работа и вечер с копнеж да се прибираш у дома.
amorevolmente@abv.bg  41-50 години
Прелестна ❤️ Мадлен ❤️ Здравей! Предполагам въпросът касае съвременния живот. Аз съм извън него. За мен времето не съществува, живея в паралелен свят и отгоаварям така: Аз живея щастливо - чрез танца, вяра в себе си, здраве, вътрешно спокойствие, красота и визуална хигиена, постоянно самоусъвършенстране, тишина на ума, заобиколена от хора с подобен трептеж. Вдъхновявам се от себе си и нямам нужда от публика. Изразяването ми чрез движение е важно само за мен и дамо сега. Когато преподавам е важно да има обмен да не е еднопосочно като лекци, а да е калобирация. Една лаборатория. Да има обща енергия, нищо, че е моментно.това ме орави щастлива - удовлетворението, че съм добра, в това, което правя и хората ме следват. Аз не съм последовател, а откривател. Понякога е трудно - изисква повече изследване и сила. Щадтието идва и с много Много подкрепа от любимия! Липсва ми морето, къща на морето (за лърк-шопи сищо)… Морето ще увеличи щастието ми. За да заживеем в мн. ч. не зная ( защото обичам малки бутикови и магични неща, с не поп и не мисля така мащабно)…всичко е процес, а Българина няма респект, не върши и собствената си работа добре, затова и няма уважение. Да се поучим от Швейцарците, но нямаме вкус. А вкус се изгражда мн бавно. Да не кажа, че не се. Липсва дисциплина. Ъпгрейд. Щастието е отвътре навън, при нас е по-материално всичко. Но, новите поколения налагат нови неща и ние трябва бързо да се трансформираме и бързо да учим. За мен лично е и липса на деца :). Свободата да изибирам и да имам време само за себе си, колкото и да егоизтно, ме праеи безкрайно шадтлива. Не разбирам егоизма да искаш да се копираш, а после да казваш, че си био или веган и как спасяваш планетата, да практикуваш хога и да си нервен… А когато имаш дете да съжаляваш, че нямаш време и да си в депресия и след година да родиш отново. Танцо-терапията помага, но ме разбирам как не искаш да си щастлив. Или какво е щастието - дали е спокойствие или висок адреналин, дали да вали или да е слънчево. Успех, Мадлен! В Лекота 💋💋
Мария Димитрова  31-40 години
За да заживеем щастливо, е нужно да следваме любовта. Благодаря Ви, че сте това, което сте!
Ина   18-30 години
Първо, щастието не трябва да е основната ни цел, а последствие от дейностите, с които се занимаваме. Обгрижването, слушането, съзерцаването, тишината и осъзнатостта са едни от качествата, подхранващи доброто ни душевно състояние, а заедно с него и по-щастливото и пълноценно съществуване.
ПРЕЖИВЕЛИЩЕН СЕМИНАР на тема "И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО..." - 20-25 юни 2022
Този преживелищен семинар е посветен на партньорските взаимоотношения. Какво следва след последното изречение на приказките "И заживели щастливо..."? Кои са щастливите партньорства? Как се изграждат? Какво липсва в отношенията, за да не са пълноценни и хармонични? Влюбване и любов. Ще говорим за заблудите и грешките в партньорството, за рецептите за удовлетворителните връзки. Какво означава зряло и мъдро общуване с партньора. Как се решават конфликтите. Сечението в отношенията. Какъв партньор съм на себе си и как от това зависи влизането ми във връзка. Мъжкото и женското в нас. Мястото на децата. Бъдещето на партньорските взаимоотношения.

Пригответе се за карнавал, излет в гората, басейн, томбола с подаръци и броене на падащи звезди.

Записване на: 0889202197

Контакти

Мадлен Алгафари
ул. "Чумерна" №3
София 1000

Е-mail: Мадлен Алгафари
Мобилен: +359 889202197
ИЗБРАНИ КНИГИ В КОШНИЦАТА
TOTAL: 123 лв
Избери още книгиИзбери други книги Потвърди поръчкатаПотвърди поръчката